Define Books To Тютюн
Original Title: | Тютюн |
ISBN: | 9545280433 (ISBN13: 9789545280436) |
Edition Language: | Bulgarian |
Characters: | Ирина, Борис Морев, Павел Морев, Стефан Морев |
Setting: | Sofia(Bulgaria) |
Literary Awards: | Димитровска награда |
Димитър Димов
Paperback | Pages: 616 pages Rating: 4.4 | 5565 Users | 92 Reviews

Present Out Of Books Тютюн
Title | : | Тютюн |
Author | : | Димитър Димов |
Book Format | : | Paperback |
Book Edition | : | First Edition |
Pages | : | Pages: 616 pages |
Published | : | 1992 by Труд (first published 1951) |
Categories | : | European Literature. Bulgarian Literature. Classics. Fiction. Academic. School |
Explanation Toward Books Тютюн
Първо издание на оригинала.През 1946 г. е отпечатан първият откъс от романа „Тютюн“ („Литературен фронт“, № 2, 28.09.1946), озаглавен „Тютюнев склад“. 2 години по-късно излиза нов откъс — „Двубой“ („Литературен фронт“, №20, 31.01.1948), след още 1 г. — „Тютюн“ (глава от роман) в сп. „Септември“ (1949, № 7). През 1951 романът е завършен окончателно, предаден в издателство „Народна култура“ и в края на 1951 стига до читателите и до своите „злополучни критици“.
„Тютюн“ се оказва не само един от най-четените романи в българската литература, но и спъни-камъкът на българската марксическа критика. Популярността му напуска романовото пространство и обсебва всичко за и около творбата. Започнал с тридневното „обсъждане“ на „Тютюн“ (8, 11 и 13.02.1952) в СБП, спорът се пренася в периодичния печат („Лит. фронт“, № 10. б.03.1952, и № 11, 13.03.1952) и кулминира в редакционната статия на в. „Работническо дело“ — „За романа `Тютюн` и неговите злополучни критици“ (16.03.1952) — спор не толкова за достойнствата на романа, колкото за границите и възможностите на догматичното литературоведско мислене.
Единодушно изказаното мнение, че „Тютюн“ се нуждае от „преработване“, настойчивите подканвания, дългите обсъждания и оказаният натиск карат Димитър Димов, макар и с неохота, да се съгласи да промени романа си, като разшири описанието на работническия свят и въведе нови герои; това увеличава обема на книгата с нови 250 страници. Работата по II редакция протича съвместно с ангажирания от изд. „Народна култура“ литературен критик Яко Молхов — редактор и помощник на Димов през 1953 г., а през 1954 г. „Тютюн“ се появява в новия си вид. През 1955 излиза III издание на романа, в което Д. Димов извършва допълнигелни поправки върху текста, но и в двата случая литературната критика предпочита да се дистанцира от категорични преценки. В крайна сметка „Тютюн“ заживява в новия си вариант и едва през 1992 се появява отново в първоначалния си образ.
В различните си редакции „Тютюн“ е роман и за ужасната самотност на личността в капиталистическото общество, за огромния натиск на живота върху нравствените принципи в света на капитала, и за историческата обреченост на олигархиите в България, за социалнопсихологическите причини за тяхната гибел; роман и за потиснатите от монопола на тези олигархии, за техните икономически и политически борби, и за сложния психологичен лабиринт на човешките взаимоотношения както в зловещия свят на „Никотиана“`, така и извън него. Романът е екранизиран през 1961 (режисьор Н. Корабов). До 1962 година целият роман е преведен на 10 езика (китайски, латвийски, немски, полски, румънски, руски, словашки, украински, унгарски и чешки), а части от него са преведени на английски, арабски, есперанто, испански, италиански и френски.
Rating Out Of Books Тютюн
Ratings: 4.4 From 5565 Users | 92 ReviewsAppraise Out Of Books Тютюн
З/5. Отчасти защото се случи, че прочетох второто издание. Отчасти защото според мен Димов прекалено много преповтаря някои неща и същевременно изпуска доста важни моменти.Имаше нещо пагубно и привличащо в спомените ми от "Тютюн" и историята, която някога ми беше задължително четиво за училище. В тях винаги са плували едно бунтовническо чувство на онеправданост, една тъжна и болезнено-романтична безизходност и безкрайна тъга по самоунищожаването на човешкия дух... Когато захванах книгата 10 години по-късно, главното ми усещане беше, че ще изпитам отново, страница по страница, това безпътие и разрушение, на които съм ставала свидетел преди. Ако в първия ми прочит
Без думи...

Препрочетох Тютюн в т.нар. оригинален вариант. Чела съм го в третата му редакция, когато бях на 12. Тогава ми хареса и доскоро споделях публично наложеното мнение, че това е голяма книга. В тия години са ме вълнували най-вече любовните истории, а елементите на социалистически реализъм са били естествен фон, на който няма какво толкова да му се обръща внимание.Знаех, че ДД е бил принуден да преработи романа, за да развие повече комунистическата линия. Затова очаквах първия вариант да е много не
Това е една от книгите, които с чисто сърце и с радост бих нарекла "задължително четиво" за всеки, който обича да чете. Сюжетът е прекрасен. И макар с дребната забележка, че фабулата за социализма и партизаните ми идва в повече (говоря за оригиналното издание), защото подобна сюжетна посока ми е безинтересна, и това разклонение в генералната картина допринася за стойността на романа като литературно съдържание. Изключително много съм впечатлена от няколко неща: - цялостната идея на историята -
Преди 10 години, когато за първи път прочетох "Тютюн" бях впечатлена от любовната история и човешката драма на Ирина и Борис. Днес, затваряйки книгата, съм разтърсена от това колко...актуално звучи една история, писана преди половин век. "Тютюн" е непреходна история, не само заради фона от политически събития, но и заради трагизма на героите. Димов е един от онези писатели, които аз наричам психолози на човешката душа. Но неговото майсторство е много по-голямо - реди сцените като пъзели и точно,
Трето четене, за пръв път редактираната версия с добавените 250 страници и смятам, че Лила е напълно излишна. Не привнася нищо важно, образът й е случен и дори на места противен съ своето изтощително съвършенство, и най-лошото е, че напълно разваля ефекта от горчиво-сладката, "горестна", да изолзвам авторовия речник, късна среща между Ирина и Павел. В тази среща има толкова мощен заряд от надежда, потенциал за възраждане от пепелта, с която се описва състоянието на Иринината душа, и
0 Comments:
Post a Comment
Note: Only a member of this blog may post a comment.